Д-р Георги Димитров е получил средното си образование в Израел, след което през 2012 г. завършва Университета в Лийдс, Великобритания, като „Бакалавър“ по „Генетика и генно инженерство“. Година по-късно придобива с пълно отличие степента „Магистър“ по „Молекулярна онкология“ в „Imperial College“ в Лондон. Следват шест години обучение в Медицинския Университет в София преди да се дипломира като „Магистър“ по „Медицина“ с най-високото отличие „Златен Хипократ”. За постиженията си е удостоен и с наградите „Д-р Андрей Георгиев” и „Д-р Андрей Марков“.
Като студент в МУ – София Георги Димитров три години е бил демонстратор по анатомия. Бил е стажант по сърдечносъдова медицина и гръдна хирургия, работил е като доброволец и ординатор в отделение за лечение на COVID-19. Има опит като изследовател в Charing Cross Hospital в Лондон.
Член е на Английския (GMC) и Българския лекарски съюз (БЛС). Притежава сертификат от „Harvard Medical School“ за компетентност в имуноонкологията (2021 г.) и от „Stanford“ и „John’s Hopkins University“ за компетентност в диагностиката и лечението на COVID-19 (2021 г.).
Д-р Димитров е специализант по медицинска онкология в УМБАЛ „Царица Йоана“ – ИСУЛ от февруари 2021 г. Асистент е в Катедрата по нуклеарна медицина, лъчелечение и медицинска онкология към Клиниката по медицинска онкология в МУ- София. Предстои му защита на дисертационен труд.
През 2021 г. е отличен като лекар на годината в категория „Ти си нашето бъдеще“.
С Жоро се запознаваме на конгрес в Пловдив преди година. Той е от хората, които няма как да не забележиш веднага и да не харесаш. Усмихнат, добронамерен, сърдечен, винаги устремен към сбъдването на поредната дръзка мечта. Краткият му професионален път е наистина впечатляващ, толкова е наситен и богат, че искрено се възхищавам на умението на този ерудиран млад човек да вмести толкова много различни дейности във времето и пространството. И да се справя по най-добрия начин с тях, вървейки уверено по пътя на непрекъснатото самоусъвършенстване.
Д-р Димитров определя себе си като мотивиран, трудолюбив и отборен играч. Колкото и да е зает, не пропусна възможността да споделя моменти с близките си хора. Обича да слуша музика (и не сама да слуша!) и се интересува от най-новата история на света, тази през последните 100 години. Пази независимостта си и се сравнява и конкурира единствено и само със себе си. Убеден е, че очите няма как да видят онова, което мозъкът не знае.
Завършил си генетика и генно инженерство, а след това и медицина. Как и кога реши да тръгнеш по този път? Какво ти дадоха тези две специалности?
Откровено казано, първоначално не съм мислил за кариера като лекар. Родителите ми никога не са настоявали за това и дори се опитваха да ме разубеждават, предпазвайки ме от дългия и понякога неблагодарен път на тази професия. Независимо от това, още от ранна възраст имах интерес към науките, което ми помагаше да си обясня много от събитията и явленията в живота.
Понеже генетичният код играе основна роля за функционирането на човешкото тяло, решението ми да следвам генетика и генно инженерство във Великобритания беше лесно и естествено. След успешното завършване на образованието си в Импириъл Колидж в Лондон и година работа в чисто научни среди, стигнах до кръстопът. Трябваше да избера между продължаване по пътя на чистата наука или да се насоча към клиничната медицина.
Моето решение за клинична медицинска кариера е естествена еволюция на личния ми избор и ангажимент, а не на външни влияния. В момента специализирам в областта на медицинската онкология. Тази специалност е логично и натурално обогатяване на професионалния ми път. Онкологията изисква интегриране на знания от генетиката, епигенетиката, биохимията и фармакологията в клиничната практика. Това, което отличава посредствения от добрия лекар, е задълбоченото разбиране на вътрешните процеси, които стоят в основата на болестите и тяхното лечение, а не простото автоматично прилагане на препоръчителни терапии.
Специализираш онкология, но работиш и в областта на ковид-19. Разкажи малко повече за нещата, които правиш. Кое оценяваш за най-важното си постижение до момента?
Пандемията, предизвикана от SARS-CoV-2, се разпространяваше по света бързо и агресивно, заразявайки големи числа от хора в определени периоди. Това създаде сериозно напрежение върху здравните системи на множество държави, които бяха изправени пред огромни предизвикателства. Този период наложи обединението на различни медицински специалисти за лечението на пациенти с COVID-19 и всички ресурси бяха насочени към борбата с това тежко заболяване. Тази криза подчерта, че в медицината няма място за разделение между „главни“ и „второстепенни“ специалности.
За съжаление, дори през 2021 година, България беше сред държавите с най-висока смъртност от COVID-19 в света. В сравнение със САЩ, Западна Европа и Израел, които успяха да намалят смъртността до 1,8%, 2,5% и 0,7% съответно, ситуацията в България беше по-различна, със смъртност, достигаща до над 5% (18.04.2021 г.). Един от ключовите фактори за това беше липсата на обединен и научно обоснован протокол за диагностика и лечение на COVID-19. Всяка болница изграждаше собствени „протоколи“, като дори различните отделения в едно и също лечебно заведение прилагаха индивидуални терапевтични подходи (понякога не научно издържани).
Поради тази причина, решихме да съберем богатия опит на посочените по-горе страни и да го използваме за създаването на наш собствен унифициран справочник. Този справочник се основава изцяло на актуални научни доказателства за лечение на COVID-19 и е съобразен със препоръките на Министерството на Здравеопазването (МЗ) на Република България. През юни 2021 г., Управителният съвет на Българския лекарски съюз (БЛС) прие справочника. Над 5000 печатни копия от него бяха разпространени безплатно в цялата страна, а електронната му версия беше публикувана на онлайн платформите на БЛС и МЗ, осигурявайки свободен достъп до цялата информация и интерактивност.
Като първи автор на този труд и един от координаторите на Националния Експертен Съвет за лечение на COVID-19, съм доволен от постигнатия успех за изключително кратък период. Ние не само създадохме справочника, но предоставихме и експертни становища, обхващащи ключовите аспекти в различните медицински области. Впоследствие, точната информация и стратегическият план се оказаха нашите най-силни оръжия в справянето с този невидим враг. Благодарение на тези постижения, бях избран през 2021г. за лекар на годината в категория „Ти си нашето бъдеще“.
Съжалявам само, че до момента справочникът и експертните становища остават с препоръчителен характер. Въпреки наличието на категорични данни за неговата ефективност от пилотните центрове, голяма част от медицинските практики не са променили подходите си към лечението на COVID-19. Искрено се надявам, че политическите ръководители са извлекли поуки от миналата криза и ще инвестират повече в подготовката за по-добро управление на бъдещи подобни ситуации.
Получил си образованието си в 3 държави – България, Израел и Великобритания. Какво ти даде този опит, кои са най-ценните уроци, които си получил на всяко едно от тези три места?
Образованието ми в тези три държави ме обогати със знания и житейски опит, които нося със себе си и в моя професионален път. Животът в Израел ми предостави възможността да опозная многокултурна и многонационална среда. Там научих, че мотивираното сътрудничеството и обменът на идеи между различни научни области могат да доведат до иновации и открития, които иначе няма да са възможни. Образованието ми във Великобритания беше първокласна възможност да се впусна в дълбочината на хиперамбициозните изследвания в едни от най-престижните за наука университети в световен мащаб. От живота в България, научих важността на търпението…
Ако трябва да се определиш само с три думи, кои щяха да са те?
Мотивиран, трудолюбив и отборен играч.
Часът за всички ни се състои от 60 минути, а денонощието от 24 часа. Как успяваш да „надхитриш“ законите на времето и да наситиш с толкова много и смислени дейности ежедневието си? За какво винаги ще намериш време и за какво никога не ти стига времето?
Конфуций е казал, „Намериш ли работа, която обичаш, няма да работиш никога.“ Това е причината, поради която не усещам постоянно напрежение по време на или след работа. Освен това, съществуващото разнообразие в професионалния и личния ми живот ми предоставя допълнителна инжекция на енергия. Старая се да балансирам между клиничните, научните, авторските и творческите аспекти на ежедневието. Но независимо от усилията, времето си има своя ход и няма как да го „надхитря“. Важното е как разпределяме тези минути и часове, като моят приоритет са задачите с „най-голяма стойност“. Все пак, дори и в този танц с времето, се старая да не пропусна възможността да споделя моменти с близките си и да следвам своите хобита.
Мечтите или целите: кое движи живота ни? Има ли разлика между тях според теб? Съществува ли пределна възраст за мечтите?
За мен мечтите и целите са двете основни съставни части на нашия живот. Мечтите са тези вдъхновяващи визии, които ни позволяват да създаваме идеали и да разпознаваме потенциала си. С целите, стига да са реалистични, ние усъвършенстваме този потенциал и го насочваме към конкретни постижения. Относно възрастта за мечтите, не вярвам, че има пределен срок. Те растат и се развиват заедно с нас, независимо от възрастта ни.
Какво е за теб успехът и колко струва постигането му? Има ли цена, която не си готов да заплатиш?
За мен успехът представлява достигане на лични и професионални цели, което води до удовлетворение и растеж. Успехът също така включва постоянно учене и развитие, както и способността да се влияе позитивно върху околните. Въпреки че съм готов да инвестирам време и усилия в постигането на цялостен успех, има някои цени, които не съм готов да платя. Например, не бих жертвал здравето си, баланса между работа и личен живот или интегритета си заради успеха.
Битка за надмощие, съревнование или сътрудничество – как разбираш взаимоотношенията между естествения и изкуствения интелект. Какво според теб можем да очакваме в тази област в следващите 5-10-20 години?
Взаимоотношенията между естествения и изкуствения интелект се развиват в динамичен процес, който обхваща елементи от битка за надмощие, съревнование и сътрудничество. В началото на развитието на изкуствения интелект може да се наблюдават опити за надмощие и съревнование между хората и технологиите, като се стремим да докажем кой може да постигне по-добри резултати (за сега хората печелят). С течение на времето обаче ще се наложи да приемем, че сътрудничеството между хората и изкуствения интелект може да доведе до постигане на по-високи нива на иновации и решения. Прогнозирането за следващите 5-10-20 години е сложно, но се надявам и очаквам положителни неща в тази сфера, а не сценарий от филма „Терминатор“.
През последните години здравословното хранене се превърна в гореща точка на изследвания и обсъждания. С какво и как би препоръчал да храним душата си?
Това е изключително индивидуално. Всеки трябва сам да експериментира за да открие неговата „душевна храна“. За мен е музикалното творчество.
Казват, че почивката е част от работата. Така ли е наистина? Кога и как си почиваш? Имаме ли нужда от малко здравословен мързел от време на време?
За мен, почивката е неразделна част от работата, но тя не се свежда само до отпуск или свободно време. Важно е да слушаме нуждите си и да създадем баланс между работа, почивка и развлечения. Здравословният „мързел“ със сигурност е нещо, от което е желателно да се възползваме понякога.
Открил ли си своята рецепта за щастие, ще ни я предпишеш ли?
Тя, както и животът, е динамична. Това което ме прави щастлив днес, не е задължително да ме радва утре. Въпреки това, следвам прости принципи:
А) Старая се, в определени случаи, да не се привързвам силно към хората и техните мнения – независим съм;
Б) Не се сравнявам с други, а се конкурирам само със себе си – лично развитие;
В) Както при здравословната хранителна диета, гледам да балансирам всички важни аспекти в живота си – баланс и разнообразие.
Науката все повече слива границите между фантазията и реалността. Готови ли сме за това бурно развитие? Пандемията показа, че понякога нишката на доверие между специалисти и аудитория се къса. Защо е така според теб и дали и как можем да преодолеем недоразуменията?
Въпреки че напредъкът в науката и технологиите носи големи предимства и вълнуващи възможности, същевременно създава предизвикателства и дилеми. Дали сме готови? Смятам, че човек никога не може да е напълно готов към драстични промени. Както споменахте, пандемията от COVID-19 доведе до някои разногласия между специалистите и обществото, като основната причина беше липсата на ясна и достъпна комуникация. Някои сложни научни и медицински концепции са трудни за разбиране от обществото, което води до недоразумения и загуба на доверие. Също така, навлизането на политически и икономически интереси засяга независимостта и надеждността на научната информация. Ключът към успешното преодоляване на недоразуменията между науката и обществото е откритата и правилна интерпретация на рецензираните научни факти, опровергаване и филтриране на объркващи ненаучни твърдения и избягването на политически и икономически интереси при представянето на информацията.
От скоро си и преподавател. На какво искаш да научиш студентите си извън материала в учебниците?
Основната ми цел като преподавател е да предоставя на студентите нещо повече от просто повторение на учебника. Виждам голямата грешка, която много преподаватели правят, като се ограничават само до преподаване на „сухия“ материал. Това обикновено води до загуба на интерес от страна на студентите. Вместо това, аз се стремя да създам свързаност между теорията и практиката, като показвам как учебното съдържание се прилага в реални ситуации. Моят подход не се ограничава само до простото предаване на факти, а по-скоро до вдъхновяване на студентите да разгърнат своя потенциал и да намират собствени начини за използване на знанието в реални ситуации.
Любим девиз?
„Ума вдъхновява очите“. Тоест, очите няма да видят това което мозъкът не знае.
Източник: Личен сайт на проф. Радостина Александрова
